Черното тефтерче ( в търсене на Мъжа )

Товарният влак ( така го нарекох).

Е отново закъснях ( започвам да долавям тенденция в последните няколко номера). Абе, глупости! Хич не съм закъснявала. На време си отидох, друг беше въпросът, че той беше подранил. Но ми беше весело като го гледах отдалече колко наплашено гледа( сякаш очакваше учителката си по математика, а не мен), но намерих нещо много чаровно в това.

Беше облечен в бяла тениска, която беше плътно по него и очертаваше всяка извивка на тялото му( което хич не беше за изпускане ). Изглеждаше като истински мъж, но погледът му беше някак детски. Това ми изглеждаше доста сладко.

Отидохме в най-близкото кафене понеже цяла сутрин бях на токчета и направо умирах от болка в краката. Седнахме и разговорът си вървеше плавно. Тъй като знаеше, че имам доста гъдел, беше решил да се възползва от това и не спря да ме тормози през цялото време. Държеше се доста мило и някак си с малко усилия ( а може би дори и нямаше такива) успя да се вмъкне в главата ми. След кафето ме изпрати до спирката.

По-късно вечерта, когато се прибрах си говорехме дълго и продължаваше да се държи доста мило . Умен, сладък, мил… Какво повече ?

На другия ден отидохме на кино. Валеше и бях започнала да подгизвам, докато стигна до киното. Той ме чакаше и беше сложил отново онзи наплашен поглед, но когато ме видя веднага го смени с една лъчезарна усмивка.

Влязохме, качихме се горе за билети, но в последния момент сменихме филма, който бяхме решили да гледаме.Оказа се, че трябва да почакаме до започването на прожекцията. През цялото време той не спря да се закача с мен. Когато влязохме в киносалона и филма започна, той вече ме беше предразположил и се чувствах доста уютно в неговата компания. Облегнах се на рамото му, а той хвана ръката ми и така изгледах целия филм като само от време на време сменях позата( че кой би искал да се мърда ). Филмът свърши и решихме да идем да пием кафе. Отидохме в едно заведение с билярдни маси. Прекарахме доста добре, лигавейки се и играейки билярд. След това той ме изпрати до спирката и се прибрах.Всичко беше толкова добре, че започнах да се притеснявам. Беше ми казал, че от една седмица си има приятелка , но още не е нищо, защото не я виждал често, а и сега я нямало. Реших, че мога да се опитам да го спечеля, в крайна сметка нищо не губя.

Няколко дена след киното не го бях виждала. Нямах никакво време. Накрая една сутрин му се обадих да излезем. Чаках го в същото кафене от първата ни среща. Той дойде, но някак си му липсваше оная искра в погледа, която досега виждах. Усещах, че нещо е различно. Трябваше да прекараме целия ден заедно, но в последствие се оказа, че той има изпит на следващия ден и трябва да се прибира. Разделихме се и аз се прибрах вкъщи с усещането, че нещо не е наред. Разбира се, когато аз имам такова усещане, то много рядко е грешно. Още същата вечер той ми каза, че не е бил от онези момчета, които са с две момичета едновременно ( цитирайки мои думи ) и нямало как да бъде с мен (каза и други неща, но моят мозък беше вече изключил). В случаят не знам чие беше по-лошо – това, че той се „зарибяваше” с мен ( въпреки, че каза, че бил

дистанциран) след като си има приятелка или това, че аз бях решила, че мога да го откажа от нея. Може би е второто, тъй като самовнушението е най-лошият ми приятел. За мен той беше товарният влак на истината, аз бях застанала просто на релсите и нямаше време да спре. Оказа се, че напоследък все подценявам другите или надценявам себе си. Отказах се.

Но не се отказах само от него. Отказах се да ми пука и то не само за него, а за всеки въобще …